Тя идва с ароматите си. Настанява се в равнините и запретва ръкави. Обича да боядисва- тук ще избере оранжево, там- жълто, после- розово. Прелита над клоните на дърветата, проверява гнездата на птиците и ги кара да пеят… А те пеят, пеят! Посрещат я. Тя ги милва нежно и продължава да разтребва. Стъпкте й събуждат земята, тревата, слънцето… Ех, Слънцето… Такава е тя....пролетта!
